Ines Subashka- InspiredFitStrong

Гръбнакът е създаден за движение, а ние го принуждаваме по цял ден да седи свит пред монитора.

Болките, които често имаме са симптом, че не се движим достатъчно, а не причина да се обездвижим. Вие правите ли този тип упражнения? Очаквам ви на тренировка в IFS. 🤸‍♀️

Людмила Борисова е на 60 години. Пример, че никога не е късно да преоткриеш физическите си способности, да се движиш с увереност и без болки.

Когато започна да тренира в IFS, нямаше сила и се затрудняваше да прави дори клекове и напади със собствено тегло. Но още в началото виждах решителността в очите й. В такива моменти много хора се отказват. Никой не обича да усеща, че не се справя добре. Но Люси притежава воля, усърдие и търпение да полага необходимите усилия, за да постига целите си. Една от тях беше да се научи да прави мост отгоре по стената, преди да стане на 60 години… и успя. Посещава кондиционните тренировки и тренировките по мобилност. Това й позволява да изгражда подвижност и сила и да се движи с доверие в тялото си. Много се гордея с нея.

Когато водя тренировки, я поглеждам. Виждам старанието й и ненатрапчивото, но осезаемо присъствие. Трениращите нямат идея, че с усилията си ми подаряват толкова много вдъхновение и стимул да продължавам. Очаквам и вас на тренировка в IFS.

Не може да я спаси от слепотата. Затова дядо ѝ решава да ѝ даде нещо, което слепотата никога няма да може да ѝ отнеме.

Така започва романът на Тома Шлесер „Очите на Мона“. Мона е на 10 години и получава пристъпи на слепота. Натъжен от това дядо ѝ решава, че ако съдбата на внучка му е да изживее целия си живот в мрак, трябва да направи всичко възможно, за да изпълни съзнанието ѝ с красотата на света. Така че тя да остане в паметта ѝ, когато вече ще е недоловима за зрението ѝ.

Дядото на Мона знае, че изкуството не лекува, но то може да служи на живота и да утешава. Затова започва да я води в Лувъра и други музеи, където всяка седмица разглеждат произведение на изкуството. Понякога с часове наблюдават картина или скулптура – коментират как видяното отразява живота и убежденията на твореца. Но целта не е Мона да получи просто знания за изкуството, а някакъв житейски урок – за любовта, загубата, страха, съмнението, меланхолията, взаимоотношенията. После Мона преживява житейски ситуации, в които може да прилага тези уроци.

Книгата обогатява не само заради въпроса, който поставя, а именно: „Какво означава да виждаш?“, не само като биологична способност, а като умението да намираш скрития смисъл пред привидно простите неща.

Книгата обогатява, защото тя е като малки биографични изрезки от живота на велики творци. Историята за това как Леонардо да Винчи е нарисувал Мона Лиза и защо я наричат „Джокондата“. Картина, която чака почти 400 години, за да се превърне в легендарната творба, която познаваме днес… и то благодарение на факта, че е била открадната. Книгата събуди любопитството ми към Рафаело, който е бил много прочут за времето си, но в същото време е умеел да държи славата си настрана и да се отдаде на изкуството си. Научаваме как импресионизмът се появява като подигравателна забележка на един критик към Клод Моне, но творецът си присвоил обидата като гордо название. Сърцето ни се свива от описанието на тежкия живот на Фрида Кало, която до смъртта си се бори с непрестанната болка, която плътта ѝ причинява, а изкуството е било единственото ѝ спасение. Това, което я поддържало жива срещу изкушението да умре.

Тома Шлесер разказва, че идеята за романа се появява след преживяването на тежка загуба, която нарича „непоявата на едно дете“. Мислено създава „идеалното малко момиче“ – умно, любопитно, жизнено и забавно, но също така уязвимо. Това момиче нарича Мона. Пише романа в продължение на 10 години, а героинята му Мона е точно на тази възраст – сякаш в продължение на 10 години я е отглеждал чрез писането.

Шлесер започва да пише за Мона след загуба. После създава момиче, което също живее под заплахата от загуба. А срещу тази загуба поставя не опита да задържиш всичко, а идеята да натрупаш достатъчно красота, смисъл и преживявания, които да останат в теб, когато нещо скъпо за теб вече го няма. #букток #книги

Днес Черни връх ми се стори поне два пъти по-висок. 😂

Покачването на теглото, когато започнем да тренираме с тежести, може да се дължи на различни фактори:

1. Задържане на вода.

Когато започнете да тренирате с тежести, мускулите постепенно увеличават запасите си от гликоген. Всеки грам гликоген задържа приблизително 3 грама вода, което може да доведе до временно покачване на теглото, без това да означава, че сте натрупали мазнини.

2. Временно задържане на течности след по-интензивна тренировка.

Непривичното или по-голямо натоварване може да предизвика локален възпалителен отговор в тренираните мускули. Като част от възстановяването в тъканите временно се натрупват повече течности, което може за кратко да повиши показанието на кантара… без това да означава натрупване на мазнини.

3. Постепенно покачване на мускулна маса.

Начинаещите и хората, които се връщат към тренировките, могат едновременно да изграждат мускули и да намаляват мазнините. Затова теглото понякога се променя малко или остава същото, въпреки че телесният състав се подобрява. Но мускулите се изграждат постепенно. Ако теглото се е повишило рязко с няколко килограма за кратък период, разликата едва ли е само мускулна маса.

Една стойност не показва цялата картина. Телесното тегло се влияе от много фактори. Затова не разчитайте само на кантара. Следете:

- обиколките;
- процента подкожни мазнини;
- как ви стоят дрехите.

Не позволявайте на кантара да ви убеди, че няма резултат, когато тялото ви всъщност се променя към по-добро.

4. Тренировката не отменя калорийния баланс.

Понякога несъзнателно започваме да ядем повече, защото смятаме, че сме изгорили достатъчно в залата. Често обаче надценяваме изразходваните калории и подценяваме приетите. Така покачването на тегло не е от тежестите, а от по-високия общ прием на енергия.

Силовите тренировки не ви карат автоматично да напълнявате. Те могат да повишат теглото временно чрез повече вода, гликоген и мускулна маса. Но ако теглото се покачва трайно и не виждате визуален прогрес, обърнете внимание и на храненето. Движението е важно, но не е разрешение да ядем неограничено. Очаквам ви на тренировка в залите на IFS.