Vagan Avetisyan

Имах един много интересен разговор с мой клиент и ми остана в главата. Разказваше ми как преди години, когато виждал хора да говорят колко е важно да спортуваш, да внимаваш какво ядеш и да се грижиш за себе си, им се смеел. Казвал си: „Тези хора луди ли са? Нека си хапват, да си пийват и да си живеят живота, вместо постоянно да се ограничават и да мислят за това.“

Минават няколко години и при него се появяват сериозни здравословни проблеми. Тогава вече решава, че трябва да промени нещо. Започва да спортува, да обръща повече внимание на това, което слага в чинията си, и малко по малко нещата започват да се променят. Показателите от изследванията му започват да се подобряват, сваля килограми, влиза в по-добра форма, има повече енергия и започва да се харесва повече.

И тогава ми каза нещо много интересно: „Сега вече разбирам тези хора. Преди им се смеех, че толкова тренират и внимават какво ядат, а сега не мога да си представя отново да живея по начина, по който живеех преди.“

И мисля, че тук има нещо, за което много хора не се замислят. Може в момента да си мислите, че се чувствате добре, просто защото сте свикнали да се чувствате по този начин. Ако години наред ставате изморени, нямате особено много енергия, не се движите, храните се както ви падне и това е ежедневието ви, в един момент го приемате за нормално. Нямате база за сравнение с това как бихте могли да се чувствате.

Чак когато започнете да се грижите малко повече за себе си и усетите разликата, разбирате колко много сте свикнали с предишното си състояние. Започвате да спите по-добре, имате повече енергия, движите се по-леко, харесвате се повече и тогава вече не го правите, защото някой ви е казал, че „трябва“. Правите го, защото знаете как се чувствате от другата страна.

И може би точно това е причината понякога да е трудно да обясниш на човек защо си струва да се грижи повече за себе си. Докато сам не усети разликата, за него сегашното му състояние просто е „нормалното“.

Винаги ми прави впечатление едно нещо, когато хората ме потърсят за помощ, защото вече имат някакъв проблем. Дали искат да свалят килограми, дали имат хормонален проблем, проблем с микробиома или нещо друго, няма толкова голямо значение. Обикновено още в началото казвам, че няма нужда да влизаме в някакви крайности, да махаме абсолютно всичко и от утре целият живот да се върти около храната. Напротив, идеята е да направим някакви нормални промени, които човек реално може да спазва. Например да ограничим малко преработената храна и да се опитаме поне две хранения да бъдат приготвени вкъщи – закуска и вечеря. И много често отговорът е: „Ама аз нямам време.“ Добре, тогава нека бъде само закуската. Нека подготвим някои неща от предната вечер, за да е по-лесно сутрин. Пак не става, пак няма време. И така човекът продължава да се храни по абсолютно същия начин, продължава с храната отвън и преработените неща, а след това се чуди защо няма резултати или защо състоянието му продължава да се влошава.

И тук вече наистина не разбирам какво означава „нямам време“. Ножът вече е опрял до кокала, имате проблем, сами сте потърсили човек, който да ви помогне, искате да се почувствате по-добре, но въпреки това не можете да намерите 10 минути сутрин да си направите едни яйца или малко време вечер да си приготвите нещо за ядене. И най-интересното е, че когато нещата станат по-зле, изведнъж време винаги се намира. Няма значение какво работите, колко сте заети, колко деца имате или колко ангажименти ви чакат. Когато здравето вече наистина ви притисне, намирате време и за лекари, и за изследвания, и за готвене, и за всичко останало. Тогава другите неща просто остават на заден план.

Не казвам, че всеки трябва да прекарва часове в кухнята, да се храни перфектно или целият му живот да се върти около здравето. Това също е крайност. Но когато вече имате проблем, според мен трябва да сте готови и вие да направите нещо за себе си. Не може да очаквате някой да ви помогне, ако вие самите не сте готови да промените дори малка част от ежедневието си. Човек може да има 99 проблема, но когато здравето не е добре, изведнъж има само един проблем. И той е много сериозен.

Косата била само за красота, казаха… 😂🤡

Знаете ли кое ми е абсурдно? Да чувам хора да казват: „Не съм си пускал изследвания от години“, при положение че много от тях дори не се чувстват добре.

Едни не си пускат изследвания, защото ги е страх какво ще излезе. Други ги е страх от игли. Трети не искат да дават пари. И точно последното никога няма да го разбера. Масово хората могат да отскочат до морето, да дадат 50 евро за шезлонги и барбарончета, да се наливат с алкохол, да дадат куп пари за какво ли не, но когато става въпрос за собственото им здраве, изведнъж им се вижда скъпо.

Това за мен е абсурдно.

И ако толкова не ви пука за самите вас, поне се замислете за хората около вас. Защото в един момент вашата безотговорност може да се превърне в проблем и за най-близките ви. Те ще са хората, които ще трябва да ви гледат, да ви помагат, да ходят с вас по лекари и да се притесняват за вас.

Никой не иска да му се случи нещо и почти всеки си мисли, че точно на него няма да се случи. Но защо трябва първо да стане проблем, за да започнете тепърва да взимате мерки?

Не се чувствате добре, тялото ви боли, нямате енергия, едва ставате от леглото, но въпреки това продължавате да пиете, да пушите, да не се движите и да се храните основно с преработена храна. И така с години.

Не казвам да живеете в страх и постоянно да търсите какво ви има. Казвам просто да бъдете малко по-отговорни към себе си. Ако не се чувствате добре, проверете защо. Правете си профилактичните прегледи, които са ви препоръчани. Погрижете се за нещата, върху които имате контрол, преди да се наложи някой друг да се грижи за вас.

Не чакайте здравето да се превърне в проблем, за да започнете да го цените.