06/09/2026
Преди няколко месеца, около Великден, спрях на една чешмичка над село Момчиловци. Място, съградено от един баща като дар и памет за починалия му син. Тогава събрах един пълен чувал с боклуци.
Днес, няколко месеца по-късно, спрях отново с надеждата, че нещо се е променило.
За съжаление заварих абсолютно същото – чаши от кафе, опаковки от вафли и сладки, мокри кърпички, тоалетна хартия, разхвърляна из храстите... Вдясно от чешмата, в малкото деренце, беше превърнато в истинско сметище. А около самия чучур събрах над 300 фаса, хвърлени на земята от хора, които са спрели там просто да изпушат по една цигара.
Изчистих всичко. Изметох пясъка при чешмата, около нея и в самия завой, след което измих всичко с вода. И тогава се случи нещо приказно – появиха се невероятно красиви пеперуди, които започнаха да обикалят около мен, сякаш за да благодарят. А от деренцето излезе една много голяма, красива и необикновена жаба. Тя излезе на пътното платно и докато се опитвах да я спася, в този момент премина автомобил с пловдивска регистрация и я премаза. Шофьорът я видя – сигурен съм, че я видя, защото беше огромна – и въпреки това реши да мине през нея, за да покаже, че е "по-силен"...
Пиша това с болка, но и с апел към всички нас.
Хора, това не е просто чешма. Това е памет. Това е дар, направен от човешка мъка, за да можем всички ние да спрем, да пием една студена планинска вода и да си поемем дъх на чисто и спокойно място.
Не забравяйте, че природата е домът на тези животинки. Ние сме само гости тук. Ако искаме да имаме нещо красиво, към което да се връщаме, трябва да го пазим и да го уважаваме. Не оставяйте след себе си боклук. Не посягайте на живота около вас. Всичко зависи от нас самите.
Пазете природата! Уважавайте чуждия труд и памет!
