Taihe Traditional Chinese Martial Arts

Китайска ръка - удански вариант:

武当七式内功 - Седем вътрешни упражнения. Част от програмата на семинарите 2025 и 2026 г.

Утро в угуана в Гуанджоу - 基本功

"Удан е известен с майсторите на меча. Мечът се нарича “цар на оръжията”. Оръжията обаче се ползват в битка, на бойното поле, а царете не водят армиите по бойните полета. Това е работа на генералите. Така че този меч, който ползваме в Удан, не е предназначен за бойното поле. Наричаме го “меч, който се носи по тялото”. Който е част от облеклото, а не се взема само, когато очакваме битка. Този меч дава социален статус. Аристократите в древен Китай и хора, свързани с аристокрацията, книжниците като Ли Бай и Ду Фу, са носили мечове. В древността е било незаконно за обикновените хора да носят мечове. Мечът носи и власт. Ако на някой му е даден меч, той вече има власт над живота и смъртта. Става дума за символична власт. Оръжието, което се е ползвано за посичане на хора, не е бил мечът, а дао (наричано още "дао с глава на демон").
Мечът, освен всичко това, символизира и умение в бойните изкуства. Който чете книги от жанра Уся, е чел за Турнирът за майстори на меча в планината Хуашан, за “Осемнадесетте длани, покоряващи дракона”, за Кучешката тояга на Краля на просяците и т.н.
Мечът, също така, символизира мъдрост.
Практикуващите меч изглеждат елегантни и интелигентни. Този “меч, който се носи по тялото”, не е мечът от бойните полета, който е по-тежък и по-широк, не толкова различен по начина си на ползване от съвременната сабя - дао. Мечът от бойните полета се различава както по форма, така и по начин на ползване от този меч, чиито характеристики са лекота, елегантност и ловкост.
Що се отнася до “японския меч”, това не е меч, а дао, според начина си на ползване. Не бива да се бъркат тези неща."
Майстор Бай Личао