Meditativno

ЙОГА ПРЕЗ БРЕМЕННОСТТА
онлайн практики по messenger:

🌞 Вторник
10:00 – 11:45 • Сутрешен клас

🌞Петък
10:00 – 11:45 • Сутрешен клас

Казвам се Нели Йорданова-Маринова и съм сертифициран преподавател от 2015 година. Работя с бременни мами от 2017. През тези близо 9 години съм помогнала на много момичета да изживеят пълноценна и осъзната бременност.

В момента не приемам посетители на физически адрес. Всички практики и консултациите се провеждат онлайн. Можете да практикувате, независимо къде живеете. Необходимо е да имате добра интернет връзка, телефонът ви да е зареден и да си отделите време за осъзната грижа.

Мами, ако имате желание за включване, моля пишете ми съобщение в страницата. Не е нужен опит в йога, занятията са щадящи и интересни, ползотворни както за вас, така и за бебчето, което расте в утробата ви. Давам подробни указания и напътствия за всяко едно упражнение. Мога да създавам практиките без помощни средства, но ви съветвам, ако наистина решите Йога да бъда част от ежедневието ви, да си осигурите две блокчета и топка, която да съответства на вашия ръст. Възглавници и одеало също са нужни.

Защо да се обърнете към Йога през този специален и деликатен период?

Важно е бъдещите мами да изпълняват ежедневно физически упражнения, да се научат правилно да дишат, да забавят темпото, да се успокояват, да развиват търпение и такт, да релаксират пълноценно, да организират добре времето си.

Необходимо е да се изгради правилна психологическа нагласа, за да бъде подпомогнато пренаталното развитие на малките същества. Нужно е време, желание и търпение, които мъдро да се инвестират, за да бъде този специален период запомнен и изживян в здраве, хармония и радост.

Бъдете здрави!
С обич: Нели ☼

Започваме занятия от 07.07.2026г.

"Yoga has a complete message for humanity.
It has a message for the human body,
it has a message for the human mind and,
it has a message for the human soul.”

Swami Kuvalayananda, Founder, Kaivalyadhama

СЕДМИЧЕН ГРАФИК

🌙 Понеделник
18:00 – 20:00 • Вечерен клас

🌙 Вторник
18:00 – 20:00 • Вечерен клас

☀️ Сряда
08:00 – 09:30 • Сутрешен клас

🌙 Четвъртък
18:00 – 20:00 • Вечерен клас

🌙 Петък
18:00 – 20:00 • Вечерен клас

☀️ Събота и/или Неделя
08:30 – 10:30 • Сутрешен клас

__________________________________

ЙОГА ПРЕЗ БРЕМЕННОСТТА

🌞 Вторник
10:00 – 11:45 • Сутрешен клас

🌞Петък
10:00 – 11:45 • Сутрешен клас

━━━━━━━━━━━━━━

🌿 Meditativno временно не приема посетители на физически адрес.

💻 Практиките и консултациите се провеждат онлайн.

🏡 Новото студио е в процес на подготовка.

📩 Ако желаете да се включите в практика или консултация, изпратете съобщение чрез Facebook страницата, Instagram профила на студиото или на Viber.

Следващата Яма, която разглеждам след Ахимса, Сатя, Астея е Брахмачаря. Ще направя едно разграничение, а именно как съм разбрала Брахмачаря когато са ми я преподавали и как съм я обяснявала на моите ученици; как я разбирам сега вече в една по-зряла възраст, в която пъзелчетата сякаш все по-хармонично се подреждат не само интелектуално, но и вътрешно.

Брахмачаря се превежда се като целомъдрие, въздържание от сексуални контакти. Резултат от това е добиване на сила. Съхраняването и трансформирането на тази енергия в творческа, се превръща в мощен фактор за нашето развитие. От древността се е смятало, че загубата на семе води до смърт, а неговото задържане до живот. Обърнете внимание, че Патанджали подчертава, значимоста на въздържанието не само на тялото, но и на речта и на ума. Апелът на един от нашите учители Дамян Василев беше - да се гледа на секса като израз на близост, да не се заклеймява като недуховен и да не се извежда от контекста на любовта. С други думи казано - да опазваме енергията си от безразборни сексуални контакти, понеже това води до разпиляване, до изтощение и до болести. В духовните традиции проблемът никога не е бил любовта или близостта, а зависимостта, обсебването, загубата на осъзнатост. Когато сексът е израз на любов, нежност и доверие, той не изтощава по същия начин, по който го прави механичното търсене на удоволствие или бягство от празнота.

Да, приемаме, че сексуалната енергия е една от най-мощните творчески сили в човека, но ако останем само там сякаш стесняваме огромния смисъл на тази яма. Как разбирам Брахмачаря в сегашния етап на моя живот? - Като осъзнато отношение към жизнената сила! Ще поясня подробно по-надолу и ще опитам да разгледам и по-фини нейни пластове.

“Брахман” означава върховната реалност, а “чаря” e движение, поведение, начин на живот. Тоест Брахмачаря не е просто сексуално въздържание, а живот в съзвучие с висшето. Начин да се движим през живота така, че енергията ни да не се разпилява напразно. И тук влиза не само какво правим със сексуалната си енергия, а какво правим с вниманието и времето си, с емоциите и думите си, с нервната си система. Нали?
Защото човек може да води разумен интимен живот и въпреки това да бъде напълно изтощен от тревоги, конфликти, постоянно доказване, хаотичност, прекомерна работа, шум, социални мрежи, драматични отношения, нуждата непрекъснато да реагира. И обратното: човек може да живее в любов, близост и интимност, с дълбоко уважение към себе си и към другия, и да не усеща разпиляване в живота си.

Съвременният човек все по-трудно успява да съхранява енергията си. Губи я когато си изтърве нервите, когато води безмислени разговори, когато се претоварва, когато не изказва това, което мисли, когато не умее да си почива качествено, недобрите навици за хранене и движение също са от изключителна важност. И много често търси причините не вътре в себе си, а отвън. За липсата на тонус ни е виновно времето (облачно, дъжовно), сезоните, рекциите на другите, подредбата на обстоятелствата и т.н.
Така че, тук Брахмачаря става почти като изкуство на вътрешната икономия. Да съумеем мъдро да разпределяме жизнената си сила. Как? Като преценяваме правилно ситуациите, защото:

Не всяка битка заслужава енергията ни.
Не всяка емоция трябва да бъде изразена веднага.
Не всяка покана трябва да бъде приета.
Не всяка мисъл заслужава внимание.
Не всяко желание трябва да бъде последвано.

Много е важно да осъзнаем, че Брахмачаря не е лишение, не е потискане. Потиснатата енергия ражда напрежение, тя не може да бъде преобразувана в духовност.

Прилагането на Брахмачаря съхранява нашия център и трансформацията се случва естествено, когато гневът е преобразуван в яснота, а импулсът и страстта в съзидание и творчество. Важно е да отбележим, че чрез желанията си и усилията да ги осъществим, ние оставаме будни и присъстващи. И когато ги управляваме разумно, то тогава не се разпиляваме и не губим живота.

Предлагам ви няколко въпроси, които можете да си зададете за себе-набюдение и опознаване. Сигурна съм, че вие можете да си измислите други. Ето:

*Успявам ли да ценя и да съхранявам енергията си или бързо я губя?
*Кои дейности ме изтощават? Къде изтича енергията ми най-незабелязано?
*Сред кои хора се чувствам цял и сред кои изчерпан?
*Кое ме зарежда истински, а кое само ме стимулира за кратко?
*Умея ли да спирам навреме? Оставям ли си пространство за тишина?
*Колко шум има в живота ми?
*Правя ли неща от любов или от вътрешен глад?
*Кога губя връзка със себе си?
*Кое за мен е достатъчно?
*Живея ли така, че енергията ми да служи на живота или постоянно я давам на неща, които ме отдалечават от самия мен?

Ще завърша така както започнах. Много духовни понятия минават през нас първо като теория, повтаряме ги, преподаваме ги, дори вярваме в тях, но не ги разбраме напълно, защото липсва достатъчно житейски опит. И когато животът ти предложи в годините истинското обучение, точно тогава Брахмачаря престава да бъде забрана, а се превръща в нежно нашепване, което ти казва: “Пази живота в себе си, защото той е свещен, не си длъжен да се раздаваш до изчерпване, за да заслужиш любов, успех или място в света.”

В младостта живеем така, сякаш енергията ни е неизчерпаема, а с времето идва по-финото разбиране че вътрешният мир също е ресурс, че вниманието е ресурс, че нервната система е ресурс, че сърцето има нужда от опазване. Това разбиране ни потиква към правилни избори за нас самите, избори, които не са крайни и които ни носят повече тишина и смисъл в живота ни. Ето това вече е живата практика, не скучната философска теория.

Много хора смятат духовното развитие за натрупване на още знания. Дали е така, как мислите? Струва ми се, че е точно обратното - отпадане на излишното и връщане към нещо много просто и истинско. Това се случва с мен на тоз етап от живота ми - вече не добавям нови концепции, а виждам по-дълбоко смисъла на вече познатите. Надявам се, че и при вас е така.

Благодаря, че изчетохте. Ако сметнете, че съдържанието е стойностно, препрочитйте и предавайте нататък, за да можем да помогнем и на други хора.

Йога отвътре-навън.
Упражнявайки Брахмачаря всеки ден, вие практикувате Йога.

Намасте! ☼

С обич: Нели ☼

Изображението е свалено от: https://stockcake.com/

След Ахимса и Сатя разглеждаме Астея.
Астея се превежда като въздържание от кражба, неприсвояване на чужди вещи, труд, идеи, мисли. Резултатът, който постигаме е че “притежаваме всички съкровища” и развиваме в себе си качеството честност.

Иска ми се да подхождаме към Ямите не като към правила, а като към вътрешни състояния и наблюдения. Това е начинът, чрез който философията ще спре да се възприема като скучновата теория, ще започне да се преражда, ако я прилагаме в ежедневието и ще ни дари с безброй редки съкровища.

Можем ли да си кажем с лекота: Не съм вътрешно беден, не се сравнявам, не грабя, имам достатъчно, аз съм достатъчен, благодарен съм за това?!

Мисля, че точно този аспект много липсва в сегашната история на човечеството. Живеем в свят, който непрекъснато ни внушава, че трябва още и още: успехи, вещи, внимание, доказване. Астея е бунт срещу цялото това съревнование и алчност.

Йогинът намалява своите физически потребности, тъй като смята, че ако трупа вещи, от които реално не се нуждае, то той е крадец. Страстното ненаситно желание размътва потока на спокойствието, а това осакатява хората.

Ще разгледам Астея и в по-фина форма. Мисля, че това е пласт от изключителна важност, който е нужно да бъде разбран правилно.

Астея е вътрешна достатъчност. Много често кражбата започва в чувството за липса, т.е. много преди действието или Астея е желанията и усилията ни, да се справим с вътрешния глад. Дефицитите са залагат във вътреутробното развитие, в първата ни годинка и до около седмата. Формират се от средата, в която пребиваваме – майчината утроба и семейната атмосфера.

Нека да разгледаме двата варианта и какво поведение е характерно за тях:

*Когато човек е в постоянен дефицит отвътре, започва да взима чуждо време, често прекъсва, изисква внимание, копира, трупа вещи, обсебва хора, иска признание, ревнува чужд успех, живее в сравнение. Всичко това са фини форми на вземане, на крадене.

*Когато човек е цялостен, се появява естествена щедрост и това не е защото трябва да бъде добър, а защото няма какво да доказва и не изпитва необходимост да взема, да граби и да трупа, има си всичко важно за да живее пълноценно.

Нека си отговорим честно на този въпрос: Ограбвам ли самия себе си?

Ако наистина сте искрени, ще стигнете до извод, че ние крадем най-много от нас самите: от време за покой и сън, от право на тишина и право на граници, от време за творчество и радост, от собствената си енергия. Ограбваме се, когато казваме “да”, а всъщност усещаме “не”; когато стоим там, където душата ни е свита (работна среда, семейни отношения); когато даваме непрекъснато, без да се възстановяваме; когато живеем чужд живот и се стремим непрекъснато да отговаряме на чужди очаквания.

Акцентирам и върху още нещо, което се случва много често, мисля почти всеки ден, а то е че ние ограбваме настоящия момент. Непрекъснато бързаме към следващото и не сме никъде изцяло. Умът е все в това, което липсва. Тогава човек пропуска живота си, не е способен да се наслади на малките ценни мигове, в които е скрито щастието.

Ето няколко въпроса за вътрешно наблюдение, със сигурност вие можете да си измислите и други:

*Взимам ли повече, отколкото ми е необходимо?
*Оставям ли пространство и за другите? Уважавам ли времето на хората?
*Слушам ли истински или нямам търпение да говоря (обикновено за себе си)?
*Умея ли да се радвам на чуждия успех?
*Имам ли навика да сравнявам живота си?
*Изисквам ли внимание, без да давам присъствие?
*Присвоявам ли чужди идеи, думи или енергия?
*Къде в живота ми има ненаситност?
*От какво всъщност се опитвам да запълня липса?
*Какво отнемам от себе си ежедневно?
*Кога за последно почувствах, че имам достатъчно?
*Мога ли да остана в простотата, без да искам още?
*Какво би се променило, ако повярвам, че нищо съществено не ми липсва?

Астея в най-дълбокия си аспект не е просто отказ от кражба, а пълно доверие към живота. Това, което е истински предназначено за нас, то ще дойде и никой не може да ни го отнеме, а онова, което идва с насилие, сравнение или алчност, никога няма да ни донесе покой.

Много е важно да осъзнаем, че Йога не е само на килимчето в студиата. Прилагайки Астея в ежедневието си ние практикуваме истински Йога.

Астея носи усещане за освобождение, в нея има лекота и нежност. Защото когато човек спре да живее в усещане за недостиг, животът става много по-тих отвътре.

Патанджали казва: “когато въздържанието от кражба е твърдо установено, скъпоценните бижута ще дойдат”.

И може би след всичко написано и изчетено до тук, разбирате кои са тези скъпоценности, с които ни дарява Астея. Можем да ги насовем, нали? Това не са само материални неща, а спокойствието, доверието, чистите отношения, вътрешна лекота и усещане за достатъчност.

Пожелавам ви да ги откриете и да им се радвате в този живот. Йога отвътре-навън 😊

Бъдете здрави!
Намасте и до нови срещи!

Изображението е свалено от: https://stockcake.com/

Няма да кача моя снимка, за да демонстрирам колко добре изглеждам в асана, нито изображение, на което фалшиво имитирам, че медитирам със спокойно лице, усмивка тип “Мона Лиза” и пръсти, сключени в джнана мудра :-) Не мисля, че подобни публикации обогатяват, а по-скоро заблуждават, защото дори и да сте в защитена среда, няма как завинаги да избягате от мислите и трудностите си. Никой отвън с магическа пръчка не може да трансформира вашия вътрешен свят. Вие можете, но не с пожелания, а с непрекъснати усилия за поддържане на достигнато ниво на съзнание.

За мен Йога никога не е била само образ, а начин на присъствие. Смятам, по-важно е да прочетете нещо, което ще ви накара да се замислите и да си задавате въпроси, да пробудите онова детско любопитство и желанието за себе-наблюдение, себе-приемане, себе-осъзнаване. Йога отвътре-навън, нали?

Продължавам със Сатя. Това е втората от ямите в Йога. Сатя се превежда като правдивост, истина - едни от най-висшите добродетели. Говорим и мислим непрекъснато истина. Каквото кажем, става истина.

Постижимо ли е това в нашето съвремие? Можем ли както при Ахимса да посветим живота си на този принцип?

Думите са мощна вибрация. Йога казва, че има 4 гряха на речта: ругаене, изричане на лъжи, клюкарстване и осмиване, на това, което другите смятат за свято. И когато контролираме речта си, изкореняваме злото, умът се пречиства и изпълва с милосърдие. Превръщаме се в искрени и присъстващи същества. Казват: твърдо установения човек в истината, получава плодовете на своите действия без видимо да тича след тях.

Нека обаче да разгледаме Сатя в по-фин аспект и да си зададем няколко въпроса.

*Сатя е не просто да не лъжем, тя е вътрешно съвпадение между това, което усещаме, мислим, изричаме и правим. Защото неистината не се крие само в думите. Тя е в изкуствената усмивка, която даваме, в моменти, в които вътрешно се чувстваме тъжни и наранени; в маските, които си слагаме, за да бъдем удобни, харесвани или приети.

*Сатя не е сурова честност, не използваме истината като оръжие. Защо? Защото Тя винаги върви редом с Ахимса (ненасилието), иначе може да се превърне в жестокост. Именно затова хигиената на речта е толкова важна.

*Думите не са просто звук. Те винаги носят посока. Когато човек постоянно преувеличава, украсява, оплаква се, осъжда или говори механично, речта губи сила. И обратното, когато думите минават през осъзнатост и истина, те започват да имат тежест.

*Как да разберем този израз?: “Говорим и мислим непрекъснато истина. Каквото кажем, става истина.”
Звучи магично, но това не е магия в буквалния смисъл. За мен смисълът е следния: няма вътрешни борби и разделения в онзи, който е установен в Сатя, т.е. липсва разминаване между намерение, слово и действие. И точно тогава животът му спира да се разпилява.

*Лъжата не измамва само другите, тя наранява нас самите. Всеки път, когато предадем вътрешната си истина, нещо в нас отслабва и обратно всяка малка истина (дори и неудобна) връща силата ни.

*Няколко въпроса, които да си задедем в удобен момент. Аз съм сигурна, че Вие можете да си измислите други. Ето:

- Къде и кога в живота си играя роля? Защо се налага да го правя?
- Има ли разлика между това, което чувствам и това, което показвам?
- В кои моменти не съм истински себе и защо се крия зад маски?
- Как използвам думите, за защита, за да впечатля или за да нараня?
- Истина ли е това, когато говоря за себе си? Преувеличавам ли?
- Мога ли да бъда искрен, без да бъда груб?
- Кога мълчанието ми е мъдрост и кога е страх или нещо друго?
- Какво се случва с вътрешния ми свят, когато клюкарствам?
- Кои думи след разговор оставят тежест в мен?
- Как речта ми докосва другите, каква енергия им носи?

Лъжата и истината изразяваме вербално и невербално. Те са в думите ни, в мимиките и жестовете ни. Те са начин, по който живеем и присъстваме – с или без преструване, с или без излишно украсяване, с или без бягство от себе си.

В заключение бих казала, че Сатя е много фина тема и колкото повече я съзерцаваме, толкова повече пластове започваме да откриваме в истината. Може би ще настъпи момент (или вече е настъпил), в който бихме я възприели не като морално правило, а като вътрешна чистота и съгласуваност. Именно това е живата йога практика. Нали?

С обич: Нели ☼

Снимки: личен архив

Много ми се иска за да започнем да разглеждаме Йога отвътре-навън, а не само като форма на тялото, какъвто е масовият акцент в момента.

Ще започна да създавам кратки текстове, свързани с философската част, защото именно тя прави практиката жива, дълбока и променяща. Като под практика нямам прeдвид само това, което изработваме на килимчетата в любимото ни йога студио или в уюта на дома ни.

Първият принцип на Йога се нарича Ахимса. Превежда се като не-насилие, не-навреждане към себе си и към всички останали същества в думи, мисли и дела. Можем да посветим целия си живот на Ахимса, да я развиваме, култивираме и прилагаме. Толкова е всеобхватна, мощна и трансформираща.

Дали да приемем Ахимса като морално правило или като качество на присъствие? Как да я облечем в думи? Кои са нейните фини проявления? Дали зад външното поведение се крие вътрешна култура на съзнанието?

Ахимса е:

* Да не бъдеш груб със себе си. Да спреш да воюваш със себе си. Когато не се нараняваш, няма как да си позволиш да нараниш някой друг;

*Асана е една малка част от Йога. Тялото не е враг, който трябва да бъде победен. Тялото е нашият дом. Нека се научим да го чуваме. Преди гъвкавостта на тялото е гъвкавостта на ума, т.е. постигане на осъзнатост, отношение, вътрешната дисциплина;

*Да не се стремиш да доказваш постоянно правотата си и да не насилваш процесите. Опитвай да проявяваш тактичност, да оставяш пространство и да приемаш различията на другите;

*Не превръщай болката и думите в оръжие. Не всяка истина трябва да бъде изречена силно и остро. Най-фините форми на насилие често не се виждат. Те минават през мислите, тона, отношението и вътрешната суровост;

*Ахимса в по-фин аспект е човешка толерантност в мислите, думите, емоциите и действията ни към другите и към самите нас. Това не е еднократен избор, а продължителна вътрешна работа - практика за цял живот;

*Ахимса е вътрешно състояние. Начинът, по който присъстваме в света. Нека проявяваме повече осъзнатост, повече мекота и човечност.

Предполагам знаете тази истина:
Всеки реагира на живота според количеството любов, което е култивирал в себе си и според степента си на осъзнатост.
Тя много естествено се връзва с Ахимса, защото ненасилието не е потискане, а естествен резултат от вътрешна зрялост.

Нека си задаваме въпроси, да се наблюдаваме и да опитаме да върнем Йога към преживяването, вътрешната работа и етиката. Отвътре – навън, нали? :-)

Прилагайте и упражнявайте Ахимса всеки ден, защото:

Ахимса е мекота. Ахимса е начинът, по който говориш. Ахимса е онова, което мислиш и начина, по който докосваш света.

С обич: Нели ☼

Изображението е свалено от www.rawpixel.com

Здравейте, мили хора!
Съобщението е насочено най-вече към онези от вас, които са се срещали на живо с мен, познават и харесват атмосферата на “Енергийният кръг” и моите практики.

Преподавам Йога от 2015 година, а студиото във Варна го създадох през есента на 2017 година. 2026 активира промени, които започнаха да се случват на всяко едно ниво и за които, вярвам е настъпил подходящия момент. Новият етап носи моята зрялост и автентичност и това е съвсем разбираемо, понеже аз не съм същият човек, който е започнал преди 11 години.

Рекламите ми никога не са били лични, шумни и агресивни, винаги съм държала на живия контакт и на стремежа да създадем безопасната и лечебна средата заедно. Това е първата моя снимка, която качвам тук, умишлено съм се стремяла към инкогнито присъствие в социалните мрежи през всички тези години. Ако трябва да отговоря защо, ще напиша една дума и тя е Апариграха. Това е една от ямите в Йога и често се превежда като не-трупане и не-привързване.
Как разбирам аз Апариграха? - като простота без показност, скромност без себеотричане, способност да пускаш, да вземеш само онова, което наистина ти е нужно (материално, емоционално и енергийно), липса на вътрешна лакомия или отказът да превърнеш духовността в притежание.

Хората в момента са преситени от изкуствен блясък и неоправдани обещания, бих казала, че масово са в заблуда, че практикуват. Йога днес често се свързва с лъскави студиа и прилича повече на гимнастика или на модно ревю, отколкото на духовен път. Дали Йога е само за онези, които могат да си позволят ритрийти на екзотични дестинации? Дали хората получават утеха и трансформация, практикувайки само асани? Дали успяваме да успокоим маймунките в главите си, да забавим ритъма, когато всичко в студиата е за кратко, динамично и забързано?

Всеки искрен преподавател е изправен пред голяма дилема и тя е как да превърне това, което е негов живот и призвание, в професионална дейност, без да продаде душата си, без да се зарази от масовата комерсиализация, където сравнението и състезанието са издигнати на пиадестал, където всеки се опитва да бъде най-добрият, най-енергийният, най-модерният и т.н. Именно заради всичко описано по-горе, съм присъствала инкогнито, може би е вид защитна реакция, в опит да съхраня чистотата на преподаването си.

Вярвам, че когато човек твори с мисъл да помага, с идеята да остави нещо след себе си като наследство, а не за бърза печалба, всяко негово действие придобива друга тежест. Служенето (Сева) е да направиш така, че хората, които имат нужда от помощ (не от поредния измислен продукт), да могат да те намерят и да усетят, че могат да ти се доверят.

Държа на истината, на чистата красота, която дава творчеството и споделеността. Подходът ми е топъл, директен и човечен и това не би се променило във времето. Хората с подобна сетивност го усещат. Затова има привличане и отблъскване, защото вибрираме на подобни или на различни честоти.

За ново име избирам само една дума и тя е прилагателно, изписано с малки букви и то е “медитативно“, с което ви казвам: Аз не съм студио, а ви предлагам това състояние. Не следвам бизнес план, а вървя по личния ми път, който ми открива задачите, които имам да свърша на тази Земя.

Моето вътрешно пространство се променя - става по-тихо, по-истинско, по-близо до начина, по който живея, практикувам и водя днес.

От юни месец всички практики стават онлайн.
Скоро се надявам да мога да ви зарадвам с покана за среща на живо в meditativno. Преместването на студиото не е просто смяна на адреса, а енергийно изчистване и продължение на нашето осъзнато пътешествие заедно.

Благодаря на всички за доверието, което сте ми гласували през годините! Бъдете здрави и се грижете с любов за себе си!

С обич: Нели ☼